iKnigi.com

Пътят на турската литература се проследява от самото й създаване, от епоса, мита и легендата до възприемането на ислямските културни и духовни ценности и до издигането й до нивото на най-развитите през този период източни литератури - персийската и арабската. Разглеждането на литературния канон е своеобразно въвеждане към особеностите на големите литератури на Ориента. Анализирано е взаимодействието между „свое" и „чуждо", породено от важните цивилизационни промени и редуващите се смени на парадигмата - от по-древната тюркска литературна традиция към дълбоката и същностна промяна, настъпила през XIII-XIV в. след приемането на исляма и усвояването на водещата източна литературна традиция - арабско-персийската, която от своя страна отстъпва и се руши под влияние на задълбочаващата се „европеизация", започнала в началото на XVIII в.

В книгата се разглеждат периодизацията на старата, класическата, или както още се нарича. Ливанската турска литература, теченията-и тенденциите, характеризиращи всеки обособен период, както и основните автори, създали огромното литературно наследство на Османска Турция. Произведенията на поети като Джеляледдин Руми Мевляна, Юнус Емре, Ашък Паша, Ахмед Паша, Михри Хатун, Баки, Вей-си, Нефи, Недим, Фузули, Наби са разгледани в контекста на съответната историческа епоха и на взаимоотношението творец - общество. Предложени са и немалко преводи на техните стихове, което позволява на българския читател да преодолее езиковата бариера.

Изследването открива нова страница в българския прочит на старата турска литература и ще обогати познанията както на специалистите и преподавателите по балкански и славянски лигератури, по литературна компаративистика, на студентите по турска филология и балканска история, така и на всички, които се интересуват от проблемите на турската културна история.