Книгата "След смъртта на Франсоа" е компилация от поетични текстове и проза, имащи особена емоционално-смислова връзка помежду си. Книга за човешкото право на самоопределяне, за извоюваната свобода на индивида да твори сам себе си и света около себе си. Било е време, когато поезията се е възвеличавала във философски трактати, когато трубадурите са пеели в нейна възхвала. Било е! Е, сега пък е дошло времето, когато на притисната в ъгъла поезия и се налага сама да защити себе си.
МАЛКА ЕПИТАФИЯ ЗА ОБЕСНИЦИТЕ
Май задникът ти се оказа доста тежък, Франсоа,
един ритник и бурето съвсем те претърколи -
съществена излезе разликата между задник и крила…
И пукна, без дори за милост да помолиш.
Висиш сега и кучета те яли!
Разбра ли най-накрая, че една секунда сън
не е достатъчна сърцата да подпали…
А красотата? Тя виси до теб, навън!
И всяка кост, и клюнове на врани,
и прах, и пепел в липсваща земя.
И Елиоза, и Марго, и Бланка,
замлъкнаха обесени, до теб, на педя от пръстта.
Но ти, подлецо, пак ни изигра…
макар обесен ни се хилиш отвисоко.
Щом имаш задник - казваш - ще покарат и крила,
а пък въжето ме държи изправен и в смъртта! |