Монтажът - Сергей Айзенщайн
| Монтажът | |||
| |||
Посъветван от приятели да напусне Москва, Айзенщайн заминава за Кисловодск – град, разположен в подножието на Северен Кавказ (между Каспийско и Черно море). В тамошния санаториум усилено пише "Монтажът"... Това е завещание, с което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета в киното. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на изкуството. Айзенщайн има редица заслуги за кинематографа. Първата от тях е през 1922 г. – тогава той пръв използва термина монтаж, употребяван и до днес както в практиката, така и в теорията. 15 години по-късно анализът напуска границите на екранното изкуство – за Айзенщайн монтажът е основно градивно средство на всяко истинско произведение на изкуството. Човек с изключителна ерудиция, с познания в най-различни области, неслучайно наричан Леонардо да Винчи на киното, той привежда многобройни примери – от архитектурата, скулптурата, живописта, музиката, поезията, белетристиката, театъра... и установява: принципите на творчеството са еднакви навсякъде, а истинският монтаж се разгръща във възприемащото съзнание. Докато Айзенщайн усилено работи над "Монтажът", със съдбата му се занимава Политбюро. След известно колебание все пак е взето решение: да се даде възможност на режисьора да се докаже... Другото би означавало смърт – и в преносния, и в буквалния смисъл. Така започва работата над проекта Александър Невски, заради което "Монтажът" остава незавършен. След години от архива биват извадени отделни страници, а и цели глави. Едва през 2000 г. пълният труд на големия режисьор се появява на бял свят, а книгата, е първото цялостно издание на "Монтажът" извън родината на автора. |