Изследователските усилия в настоящето изследване се простират отвъд конвенционалния „допуск” на съвременната социолингвистика. Те експлицират амбицията да се представи цялостната социолингвистична структура на Европейския съюз, отличаваща се с три фундаментални (под)структури: социолингвистичната организационна структура на ЕС (езиковите общности заедно с техните членове и социалнокомуникативни репертоари), социолингвистичната функцонална структура на ЕС (социалнокомуникативните сфери и ситуации на езикова употреба и езиковите функции) и социолингвистичната управленска структура на ЕС (различните форми за управление на социолингвистичните процеси като традиции, обичаи, ритуали и други рутинни дейности плюс езикови политики, езиково планиране, езиков мениджмънт, езиково прогнозиране и т.н.). Въпреки че би било преждевременно да се постулира „цялостна социолингвистична теория на Европеизацията”, всички изследователски усилия водят в тази посока. |