Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл.
И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности потъват на дъното му, да не говорим какво се носи често пъти на повърхността.
Убедена съм, че нямаш ли поне един човек, когото да обичаш,
залиняваш и си отиваш. Разказите са за усилието да проумееш какво
и как още те задържа тук, може би за да поправиш нещо, макар
никой да не ти обещава, че ще успееш.
Любов Кронева |