Добър ден, тъга - Франсоаз Саган
Добър ден, тъга | |||
| |||
Следват “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци”, “Усмивка почти” и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства. Искри и притаеност, сетивност на зверче и издържана, стройна интрига... Героите на Франсоаз Саган съчетават овладяност в духа на френския рационализъм с младежката и невинна страст към блясъка и стихийността.
Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога – цял живот.
Горещо лято, красива вила на Лазурния бряг, лукс и безделие. Привлекателен вдовец в зряла възраст и седемнайсетгодишната му дъщеря прекарват почивката си заедно, несмущавани от предразсъдъци, еднакво лекомислени и отдадени на удоволствията. До деня, в който се появява Ан – и драмата навлиза в живота им. |