В „Гравитация“ Виолета Пенушлиева постига универсалност при своята поетическа интерпретация на човека, има философски обобщения за цялостното човешко битие. Чрез тази стихосбирка поетесата ни сродява с тревогата си за смисъла на съществуването, в което човеците да не бъдат самотни и разделени, а да има взаимопретегляне между тях, да се приобщават един към друг, да бъде единение на духовна основа, защото само в духа човекът се доказва и самоосъществява.
Марин Кадиев
|