Нов превод на знаковия роман, написан в периода 1929–1940 г. и публикуван за първи път в съкратен вариант в брой 11 на списание „Москва“ през 1966 г. – 26 години след кончината на автора. Това ново издание се оказа истинско предизвикателство за екипа на издателството.
Определянето на жанра на творбата е проблематично – свързан е както с мистиката, сатирата и мелодрамата, така и с философската притча, фантастиката и фарса, а в основната конструкция е вписан друг роман. Така се преплитат сюжетните линии за сталинистката реалност в Москва в началото на 20-те години на миналия век, дяволски мистификации, трагичната гибел на Исус Христос и кошмарите на неговия съдник Пилат Понтийски и нечовешки отдадената любов между една жена и един творец.
В първата си редакция романът е с различни варианти на името. Тя е унищожена от самия автор на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. Втората редакция е писана до 1936 г., а третата, започната през втората половина на 1936 г., първоначално е наречена „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява добре познатото ни сега заглавие „Майстора и Маргарита“.
За да достигне романът до читателите си, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа и го показва години по-късно на филолога А.З.Вулис. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва започва да се говори за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. в тираж 150 хил. екземпляра. В него има две предисловия – на Константин Симонов и на Вулис. Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в пети том на събраните съчинения на Булгаков, издадени през 1990 г.
Михаил Булгаков е легендарен руски писател и драматург.
Роден е на 15 май 1891 г. в Киев, умира на 10 март 1940 г. в Москва.
През 1913 г. сключва първия си брак – с Татяна Лапа. През 1916 г. успешно завършва медицинския факултет на Киевския университет. В началото на Първата световна война работи като лекар на фронта. В края на септември 1921 г. пристига в Москва и започва да сътрудничи като фейлетонист на вестници („Гудок“, „Рабочий“) и списания („Медицинский работник“, „Россия“, „Возрождение“).
През 1923 г. Булгаков е приет за член на Всеросийския Съюз на писателите. Запознава се с наскоро завърналата се от чужбина Любов Евгеневна Белозерска, която през 1924 г. става негова втора съпруга.
Пише пиеси, които – поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър – предизвикват множество критики и спорове. От 1926 г. с огромен успех в МХАТ се играе пиесата „Дните на Турбини“. Представленията са разрешени за една година, но срокът е удължаван неколкократно – просто Сталин харесвал пиесата. Окончателно е снета от репертоар през 1930 г. В същото време в съветската преса протича интензивна и крайно рязка критика на творчеството на Булгаков. Според статистиката на автора за 10 години се появяват 298 отрицателни рецензии и 3 положителни.
През 1928 г. възниква идеята за романа, озаглавен по-късно „Майстора и Маргарита“.
1929 година носи ново запознанство на Булгаков с Елена Сергеевна Шиловская, която ще стане третата му съпруга.
От 1930 г. спират да печатат произведенията на Булгаков, пиесите му са снети от репертоара на театрите. Същата година той пише на брат си Николай в Париж за неблагоприятната литературно-театрална ситуация и тежкото си материално положение. Тогава изпраща писмо и до правителството на СССР с молба да бъде определена неговата съдба — или да му бъде дадено право да емигрира, или да му се предостави възможност за работа в МХАТ. Обажда му се лично Сталин и му препоръчва да се обърне с молба към МХАТ за работа.
През 1939 г. здравето на Булгаков рязко се влошава. Писателят диктува на Елена Сергеевна последните варианти на романа „Майстора и Маргарита“. Животът му угасва през февруари 1940 г.
|