Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насилие и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава.
|