iKnigi.com

Не знаех как да озаглавя моите истории. Роден съм в село Угърчин, избягах през Югославия, заминах и живях в Америка много години. Избягах, защото не можах да се примиря с този мизерен живот, насилието и несправедливостта, които смачкват и деформират човека. Особено ако е по-различен и си позволява да не се съгласи с господстващите идеологически норми и да не е благодарен за „екзистенц-минимума“.

Пътувах по целия свят и преживях невероятни неща. Първото ми пътешествие е било още преди да се родя – бременната ми майка заминава на гости в Париж. Скитането и любопитството са ми в кръвта. Аз съм си авантюрист по природа, искам да видя и да опитам всичко. Не мога да кажа, че така е бил предначертан животът ми, защото всичко съм постигнал сам с много труд. Подарък от съдбата са само верните ми приятели и чудно красивите места, които видях.

Написах всичко това най-вече заради младите хора в България. Да знаят какво е било и да знаят какво да искат утре от живота, но и от тези, които ни управляват. Аз съм обикновен човек от обикновено семейство, но имах ината и смелостта да замина от България и да заживея като свободен човек. Да съм свободен да мисля, да гледам, да творя, да помагам на другите. Да живея така, че и за миг да не се срамувам от себе си.

Като ме питат „Ти какъв си?“, отговарям „Международен циганин“. Навсякъде се чувствам добре, всичко ми е интересно. Като тръгнах да бягам, мислех да изрежа една снимка на Тодор Живков и да си я нося в портмонето. Ако ме налегне мъка и тъга по България, да си я поглеждам и веднага да ми мине. Забравих снимката, но честно казано, не ми се наложи да я гледам. Угърчинският Нико остана някъде по пътя. А сега пък е обратното – все едно че никога не съм живял в Щатите. Потопих се в българските битовизми, но непрекъснато сравнявам как е тук и как е при американците. Уви, сравнението не е в наша полза. Но българската природа за мен е най-красивата и разнообразна в света. Срещам и все повече млади хора, които свободно мислят и се опитват да направят нещо ново – дай боже!

Моят живот може би не е пример за подражание, но е пример за постигнати мечти, удовлетворение от любима работа, незабравими приятелства.

Нещо, което пожелавам на всеки.

Никодим Янушев