Прокобата на господаря Гад. Книга 1 от серията Хрониките на Томас Ковенант Неверника - Стивън Р. Доналдсън
Прокобата на господаря Гад. Книга 1 от серията Хрониките на Томас Ковенант Неверника | |||
| |||
–Пъблишърс Уикли Той се нарече Томас Ковенант Неверника, защото не дръзваше да повярва в този странен алтернативен свят, където се озова ненадейно. Но Земята го изкушаваше. Преди беше болен, а сега като че се чувстваше по-добре от всякога. Преди беше нечист изгнаник, без да има никаква вина за това. Сега виждаха в него преродения най-велик герой на Земята – Берек Полуръкия, въоръжен с мистичната мощ на Бялото злато. Единствено тази сила би могла да предпази Владетелите на Земята от прастарото зло – Презиращия, Господаря Гад. Само че... Ковенант нямаше представа как би могъл да я използва! Така започва един от най-забележителните епоси в цялата история на жанра фентъзи. „Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често.” –Мариън Зимър Брадли „Война и мир” в жанра фентъзи.” –Канзас Сити Стар "Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, за да му придадат допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина." –Клифърд Д. Саймък * * * Предупреждението на Господаря Гад Страхът и объркването засмукваха Томас Ковенант със силата на неустоим кошмар. Безплътният глас на Господаря Гад продължаваше неумолимо: - Ще отнесеш послание от мен на Съвета на владетелите. Не се проваляй като вестоносец, угоднико. Не предадеш ли посланието ми на Съвета, всяко човешко същество в Земята ще бъде мъртво, преди сезоните да се сменят десет пъти. Не разбираш, но аз те уверявам, че е ужасно Лигоча да притежава Жезъла. Но не това е най-черната заплаха. В земните дълбини са погребани злини с толкова страшна мощ, че никой смъртен не би надделял над тях. Те биха превърнали цялата вселена в ад во веки веков. Лигоча търси тъкмо такава злина – Илеартския камък. Настъпи мълчание. Ковенант така жадуваше да избяга, че се разтресе. - И едно предупреждение накрая – каза Гад. - Няма да спра, докато не залича и помена от надежда в Земята. Размишлявай над това и се обезсърчавай! * * * „Ковенант е гениалното творение на Доналдсън!” –Вилидж Войс |