Малката Божана се събуди. Надигна се, седна на леглото и се огледа. Щорите бяха плътно спуснати и мрак изпълваше стаята ѝ. „Къде съм“, почуди се тя. Напрегна се и успя, макар и трудно, да различи познати предмети и нейни любими играчки. Това донякъде я успокои, но не отговори на въпроса „Навън ден ли е, или нощ?“. Тогава тя стана и отвори прозореца. Тъмнина покриваше всичко наоколо, а съседските къщи бяха застинали в прозявката на нощния сън. Само едно клонче леко се полюшваше и раздвижваше тъмнината, която набъбваше, пулсираше, завърташе се в кръг и поемаше в неизвестна посока, за да се върне отново като мрачна сянка, настръхнала и плашеща. |