Нощни мелодии I
и една богиня се изляга безмълвно
Лицето, застинало в изгрева,
се е взряло във мене, гледа ме
втренчено и се изгубва в пътеките
с безкраен бръшлян
покрити с листа-зари целите
бездънен ров с неразгадана тайна
и оранжевата премяна на слънцето
и Венера, в хладката гръд на нощта
се явяваха
зов се въздига из заревото на деня
снежна тишина натежава
о, панделката от косата ми е паднала
взряно в мене, застинало е лицето
съзерцава като сянка, осъзнава
живота си
с белотата и тежестта на снега върху пръстта
с цвят на рози от земната твърд идещ
отдъхва си лицето в синя делва сега
и полека избледнява |