Изследването е посветено на текстологическата история на старобългарската сбирка "Златоструй", на нейните извори и наследниците й в средновековните славянски литератури и е истинско предизвикателство с огромния материал и множеството възможности за научно дирене, които тя предоставя.
Достатъчно е да споменем делото на св. св. Кирил и Методий, приемането и дейността на техните ученици в България, т.нар. Златен век, периодите на разцвет на атонската и търновската, сръбската и руската книжовни традиции, за да установим, че днес окачествяваме като най-знакови онези явления в средновековната славянска писмена култура, които са обвързани с подкрепата на държавна или църковна власт, имат ясно изразен дългосрочен план и се характиризират с продължително въздействие, чийто резонанс се усеща с векове напред.
Точно такъв е и случаят със създаването на старобългарската колекция със слова на Йоан Златоуст, наречена Златоструй: това е една от най-значимите инициативи в сферата на книжовността и усвояването на византийските модели през Х в., а резултатите от нейното осъществяване се възпроизвеждат по един или друг начин във всички витератури на Slavia orthodoxa през цялото Средновековие.
Монографията на д-р Явор Милтенов разкрива историята на сбирката, характеристиките на нейните извори, заложените в нея преводачески и съставителски принципи. Чрез анализ на наследниците на Златоструй в средновековната славянска писмена култура авторът извежда съставянето на преводни и компилативни антологии, на "изборници", като основа и може би най-важна линия в прехода от възпроизвеждане на византийските образци към изграждането на собствена българска книжнина. Това е едно изключително трудоемко, прецизно и приносно изследване в областта на славяно-византийската текстология, но също и в полето на старобългарския книжовен език, литературната история, археографията и изворознанието.
|