Алия Изетбегович е явление, което заслужава съсредоточено и сериозно изучаване и обективно отсъждане като един от политическите дейци и лидери, които повлияват съществено върху хода на бурните събития през деветдесетте години на миналия век в бившето югославско пространство, а и като фундаменталистки (пан)ислямистки идеолог, чийто принос към съвременното ислямистко движение в мюсюлманския свят е високоуважаван, макар авторът на „Ислямска декларация“ да не притежава някакво формално ислямско образование. Неговото европейско културно обкръжение и разнообразната му начетеност, а и, разбира се, несъмненото му интелектуално любопитство и способност за абстрактно и системно мислене му дават същевременно възможност да види исляма в един компаративен епистемологичен хоризонт, по-широк от онзи на средния ислямист от Изтока. За авторитета на Изетбегович в ислямския свят допринася значително и ролята му на мирновременен и особено на военен лидер на босненско-херцеговинските мюсюлмани/бошняци в една война, представена в мюсюлманските среди като героична съпротива на суровата и геноцидна агресия на неверниците.
Дарко Танаскович |