Името на Христо Огнянов бе почти непознато на българската общественост. Познат бе повече на слушателите на Радио „Свободна Европа", но под псевдонима си Борис Босилков. Близо 30 години този „чакал с пишеща машина" тровеше съзнанието на сънародниците ни, преодолели висококачествените бръмчила на заглушителите, с които родната власт пазеше съзнанието ни чисто и свято. Но за масовия български слушател (читател не се предвиждаше) останаха скрити останалите страни на разноликото Огняново битие. А то - в конспектен план - изглежда приблизително така: близък сътрудник на Иван Михайлов, преподавател по български език в Сиракюзкия университет в САЩ, автор на единствената история на България, излязла в престижно западно издателство, председател на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон", сътрудник на многобройни издания като „Der Europaische Osten", „Украинский самостiник" в Мюнхен, „East Europe" и „American-Bulgarian Review" в Ню Йорк, „Вяра и Просвета" в Рим, „Bulgarian Review", Рио де Жанейро, както и над 200 публикации във в. „Македонска трибуна", член на ПЕН-клуба на писателите в изгнание, автор на три стихосбирки, издадени със собствени средства и пр. и пр. Като прибавим към това и дейността му в двете радиостанции - „Гласът на Америка" и „Свободна Европа", спокойно можем да изберем Христо Огнянов за една социологическа извадка при изучаването на българската емиграция. При това - представителна социологическа извадка. |