Тази книга не е пътеводител, нито енциклопедия. Не е и пътепис. Тя съчетава по малко от всичко това в един поглед към страната ни от двама журналисти и фотографи, които непрекъснато са на път. В нея ще намерите много любопитни факти и неизвестни истории за места и хора, които може би познавате, и още безброй други, за чието съществуване не сте и подозирали. В 1000 страници ще обходите България надлъж и шир – в днешните и отминалите й дни, а много от красотите и богатствата й ще видите във фотографии. И нетърпеливо ще се впуснете сами да изследвате многобройните посоки, които ви предлага, да изживеете своите екзотични пътешествия под родното небе.
След популярните свои пътеписни книги и албуми Никой не си тръгва от Индия завинаги, Египет, 100 дни в Китай, Спирки под Южния кръст, Свещени места по света от Юкатан до Хималая, Родопи – свещената планина и др., това е осмата обща книга, която тандемът Румяна Николова и Николай Генов предлага на любознателните, преди да се отправи към следващата интересна точка у нас или по света.
КАК СТАНА ВСИЧКО ТОВА?
Ние сме семейство скитници, болезнено пристрастени към пътуванията, които наистина страдат ако не дишат праха на пътищата и нямат „кални спомени“ от тях по обувките си. Обикаляме и както някои биха казали „се мъчим“ да пишем, снимаме и ви заразим с бацила на знанието. Да ви разкажем, че по света дракони наистина съществуват и дори да ви упътим как и къде да ги търсите, ако можем за да перифразираме тези думи на писателя Джон Ъпдаик.
Всичко започна още в края на миналия век с Индия, където за повече от 3 години изминахме няколко екватора, за да напишем книгата „Никой не си тръгва от Индия завинаги“, която издаде ИК „Хермес“, Пловдив. Тя се прие добре, претърпя няколко допечатки в многохиляден тираж, две издания и най-важното - ни даде куража да продължим.
И продължихме с „Книга за България“, защото никак не е красиво да пишеш на екзотични теми, а да ни гледаш зад стобора си. А то е едно от най-красивите страни на земята, с прекрасни хора, пребогата история … но не много радостна съдба. Засега това е най успешната ни книга, а успехът й отвори апетит за нещо по-голямо по темата.
Третата ни книга „Свещени места по света от Юкатан до Хималая“ излезе от печат през 2009 г. Тя събра парчетата от наши пътувания до екзотични места по света и всъщност беше покана, която показва колко нашият свят е твърде интересен, пъстър и необикновен, за да си позволим лукса по цял ден да се излежаваме вкъщи и научаваме за света от екрана на телевизорите.
„100 дни в Китай“ беше книга- разказ за това как се оказа невъзможна идеята да „изръшкаме“ само за едно пътуване, макар от десетки хиляди километри, една от най-древните цивилизации на земята. Обиколихме огромната страна от пустинята Такламакан и Тибетското плато, до екзотичната Сишуанбанна , реката Ли и „кръглите къщи“ на народа хака…
И както казват, че апетитът идвал с яденето още със завръщането си от Далечният изток се замислихме да отпрашим към Патагония, за която още от детските си спомени пазим наизустени разкази от романите на Жул Верн. И така в едно дълго и нелесно пътуване двамата обиколихме южната част на Южна Америка написахме книгата си „Спирки под Южния кръст“. В нея може да се прочетат разкази за нос Хорн и Магелановия пролив, за пустинята Атакама, Мачу Пикчу и най-високата столица на земята Ла Пас, за остров Пасха, водопада Игуаси и още много други места. Разбира се с това далеч не изчерпахме темата за континета, чиято северна част оставихме са най-близко бъдеще.
С приятелите ни Христо Тодев и Биляна Савова издадохме албумът „Родопи – свещената планина“ – тема за която един живот не стига, но поне я „опитахме“. Двехилядния тираж на изданието, въпреки сравнително високата му цена, се продаде само за 3 месеца, което пък от самосебе си говори за порасналото желание на българите да пътуват.
Без да имаме претенциите да сме изключителни писатели, фотографи или кинаджии, със сигурност можем да твърдим, че сме една добра комбинация от всичко това. Доказват го изложбите и беседите, съпътстващи премиерите на всяка от споменатите книги. По време на тях събрахме завиден кръг от приятели и съмишленици. Когато открихме изложбата на „Родопи – свещената планина“ холандски банкер и един от спонсорите ни, г-н Яп видя, играещите хоро на площада пред Народния театър десетки младежи с насълзени очи, развълнувани от „Излел е Делю хайдутин“ и изпълнението на смолянския оркестър от 100 каба гайди отсъди кратко видяното с коментара „Успяхте !“. А и днес зад гърба му в кабинета виси плаката на нашата родопска изложба, което обикновено не е в тона на банковите инситуции.
Междувременно за целият ни „творчески“ период на бял свят се появиха и албумите ни „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе“ (в памет на незабравимия археолог д-р Георги Китов), „Скалните пирамиди в България“, второ издание на книгата „Египет“ , първите два филма от сериалът ни „Чудесата на Индия“ и много публикации в пресата (от тях в архива си сме запазили над 500).
Логичен е въпросът „А сега накъде ?“. Разбира се към Амазония и Рорайма, които временно отложихме. Все по често заспиваме с еретични (не еротични) мисли, мечтаейки за нещо от сорта на „България, 5 по 1000“, защото за страна като нашата може да се напишат и „1000 по 1000“, но това не е по силите само на двамина ентусиасти.
Всъщност, разпростряхме се надълго, а договореният ни срок с ИК „Сиела“ за бъдещата ни книга „Откраднатата Европа“ вече чука на вратата ни….
Румяна Николова Николай Генов
|