В книгата е определено мястото на проф. Иван В. Саръилиев в развитието на българската и световната хуманитаристика. Философията на Саръилиев е изследвана в съпоставка с доктрината на прагматизма в двата ú варианта – на Чарлс С. Пърс и на Уилям Джеймс. Доказано е, че прагматизмът на Пърс и неговата семиотика са идентични. Аргументирана е и тезата, че в трудовете на Саръилиев е заложен метод, който има множество допирни точки с прагматизма, а следователно и със семиотиката на Пърс. Така се стига до заключението, че Иван Саръилиев поставя началото на семиотичното мислене в България още през 20-те години на ХХ в. В последната част методът на Саръилиев е приложен към текстове от почти неизвестния български писател от периода между двете световни войни Матвей Вълев. |