Сесил Лафе и адуареното огледало - Джулия Сииленд
Сесил Лафе и адуареното огледало | |||
| |||
Господин Ол среща странник, който променя съдбата му, както и хода на повествованието. Непознатият му подарява необикновено красиво и рядко адуарено огледало със заръката да го даде на детето си и книгата престава да бъде просто една обикновена история. И се превръща в роман приказка – за избора, който правим на определен етап от живота си, за куража да отстояваме собствените си принципи, за различните в нашето общество, за силата на приятелството, за вечното противоборство на доброто и злото и за множеството паралелни светове, които си съжителстват в пъстър водовъртеж от събития и преплетени истории. И всичко това е разказано с много колорит, с преплетени фантастични елементи и фолклорни мотиви, легенди и предания, както и с ярки и запомнящи се образи. Историите се леят плавно, напевно и с лекота, причудливото ни завладява изцяло, така че приемаме напълно и „памширените шалове”, и „лимецовата пенливка”, които авторът сътворява. И ето че в живота на семейство Тули се появява и самото дете – червенокосо създание от света на вълшебниците, надарено с необикновени способности, Лъчиста, която попада в подредения и скучен свят на дъбовдолци. И го преобръща. И го спасява. Защото злият Полдер иска да завладее света с множеството му подсветове, но малката и храбра Сесил Лафе с верните си приятели го възпира. С много приключения, вълшебства, обрати, книгата се чете на един дъх и оставя в съзнанието ярки образи и картини. Искате ли да надникнете във вълшебниковото училище „Лолстролдж”, да го разгледате с помощта на създанията Боречковци и да поиграете на Керт със специални очила и със силата на мисълта си? Искате ли да се потопите в свят с многообразие от светове – на миниатюрните създания елфгорджите, на пленени красиви кралици, затворени в омагьосани огледала, на прокълната армия от призраци воини, чиито лица прозират на лунна светлина и които служат на Черния зъл магьосник? Любопитни ли сте какво се случва в подземен свят, където времето тече на обратно, но въпреки мрака и влагата има много човешка топлина и съпричастност, дори жертвоготовност? В книгата паячетата си говорят, кучетата си разказват истории през оградата, бухалът се разхожда с шапка, елек и очила – също като илюстрация от детска книжка. Както впрочем и останалите герои, които са доста ярки и незабравими. |