Мама Леоне. Разкази - Миленко Йергович
Мама Леоне. Разкази | |||
| |||
* * *
Борхес пише: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” Със сходна маневра "Мама Леоне" избягва автентичността в полза на парадокса. Като исторически документ, като художествена книга и дори като превод "Мама Леоне" озадачава ума на читателя, принуждава го сам да се ориентира сред подвеждащото в литературата и езика. Тези разкази са обвеяни от неизразимото, героите им са парализирани от спомена, загубата и угризението... поетични фрагменти, отчупени от мрамора на един по-голям наратив...
"Мама Леоне" е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник.
Комплексен текст на много нива, който отлично показва защо Йергович е сред най-превежданите европейски автори...
Миленко Йергович умее да сътвори истинско чудо от литературата и емоциите. И колкото и да четем неговите разкази, всеки път ще затаяваме дъх пред тайнствения миг, когато то се разкрива пред нас.
Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... "Мама Леоне" не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят.
За всеобщо смайване Йергович умее да експериментира с концепцията за добротата (не само с начина, по който подрежда думите върху печатната страница). Не е обсебен нито от самия себе си, нито от идеята за формализиране на езика, а умее да очарова читателя с безукорното майсторство на класическите разказвачи. У него все още звучи традицията на изречените на глас, не просто написани изречения. Авторът може да е “невидим“ по стария начин, скрит зад третото лице единствено число, но ситуациите са безпощадно съвременни.
|