iKnigi.com

Пъблишърс Уийкли
18 август 1997

Преживяванията й са вълнуващи, описани са с голяма почит и уважение, а книгата й е завладяваща. Резултатът е чудесно допълнение към разрастващия се жанр, изследващ местната духовност.
Горещо препоръчваме книгата!

Лайбръри Джърнъл
1 септември 1997

... в структурата на посвещението хатун карпай се съдържат всичките предишни нива. Но още по-важната причина е, че според андските предсказания, светът преминава през много критичен момент.
– Да, Хуан, моля те, разкажи ми повече за тези предсказания. Усещам, че това може да има нещо общо със силното ми привличане към Перу! – казах му и усетих как пулсът ми се ускори.
– Проучвам тези предсказания през последните дванадесет години. Следващият период от деветнадесет години – от 1993 до 2012 година – е много важно време на трансформация. Ние в традицията на Андите го наричаме тарипай пача. Дон Бенито и другите ми андски учители са ме учили, че трябва да работим за онова, което може да се получи от златната епоха на човешкия напредък. Тарипай пача буквално означава „време, в което отново се срещаш със себе си.“ Това е време, в което човешките същества трябва наистина да започнат да работят заедно.
Първи август 1993 година беляза края на пачакути – „космическия преход“ – и началото на първата фаза на тарипай пача. Предполага се, че тази първоначална фаза ще продължи от 1993 до възникването на петото ниво на съзнанието, група лечители/жреци с необикновени сили. Когато се появят те, ще сме навлезли във втората фаза на тарипай пача. Втората фаза ще продължи до проявлението – или завръщането – на сапа Инка, жрец от шестото ниво. Човекът с нивото на съзнание на Инката трябва да е забележителен политически и духовен водач, който ще бъде в състояние да пресъздаде или надмине империята на древните инки. Зрялата форма на тарипай пача ще започне, когато се появят жреци от шестото ниво, което може да се случи около 2012 година. Датите не са сигурни, защото това е само възможност, вероятност. Ние хората трябва да свършим работата.

Тук в Андите има едно червено цвете – продължи Хуан. – Него колибрито обича най-много. През първия ден на хатун карпай ние активирахме „инкските семена“, през втория ден им дадохме вода, земя, слънце и вятър – всички неща, които са им необходими, за да покълнат. Днес изпълнихме ритуала на разцъфването, уинай. Започвате да научавате практиките, които отвеждат жреца от третото към четвъртото ниво и му позволяват да стане кандидат за петото ниво. Ние казваме, че когато сме събрали достатъчно нектар в цветето си – на върха на главата си, точно като червеното цвете – колибрито ще дойде от центъра на висшия свят и ще пие от нас. Това е метафората, която моите сънародници използват за онова, което вие бихте нарекли „просветление“.

Спомних си, че Хуан ми беше разказал една история за учителя си Дон Бенито. Репортер от „Нешънъл Джиографик“ пристигнал в Куско, за да направи проучване за традиционната употреба на листата от кока, така че естествено му казали да се срещне с Хуан. Когато Хуан му разправил разни истории за Дон Бенито, репортерът веднага поискал да се срещне с него и да го снима. Хуан уредил интервюто с Дон Бенито и превеждал на фотографа, докато той снимал как Дон Бенито изпълнява традиционни ритуали с листа от кока. Било късно следобед и се появили облаци, които скрили залязващото слънце точно когато фотографът правел последните снимки. Човекът се отказал, заявявайки на Хуан, че няма достатъчно светлина, за да направи желаните снимки. Дон Бенито махнал с ръка и казал: „О, светлина? Не е никакъв проблем.“ После Дон Бенито извадил три листа от кока и, заставайки с лице към залязващото слънце, духнал в тях и се помолил. Облаците моментално се отдръпнали и изуменият фотограф успял да направи снимките. Вярванията на тези хора, размишлявах аз, им дават напълно различна власт над техния свят.