Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Чрез неговите преводи до българския читател стигат творби на Гьоте, Хайне, Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Макс Фриш, Хайнрих Бьол, Фридрих Дюренмат, Валтер Бенямин и много други. Завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Там става преподавател по превод на немскоезична поезия. Като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD) живее в Германия. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. Пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена (1993), Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006), Наградата на София за литература (2013) – за антологията „Великите немски поети от XII до XX век“ (2012). Автор е на есеистичните книги „Писатели за творчеството“ (2007), „Флейтата на съня“ (2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки“ (2011), на книгата с афоризми „Тайният живот на дъжда“ (2012) и стихосбирката „Невидимите сигурни неща“(2013). Живее в София и родопското село Солища.
„Немски литературни простори“ предлага двадесет размишления върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта.
Есетата на Венцеслав Константинов са възникнали в дългото общуване с творчеството на големи немски писатели от минали времена до наши дни.
|