След дълги години на невежествено или преднамерено забвение Стефан Стамболов се завръща в нашата памет с целия си блясък. Той е от значимите дейци на нашето националноосвободително движение, които след съзаклятия и въстания трябва да се заемат с управление на държава. Какво ще кажете за бунтовник, който, бидейки автор на „Русия беше свята за нас“, е приет със салюти в града на Босфора; който предлага короната на Асеневци на султан Абдул Хамид? Каква знаменателна дързост! Ето разликата между харамията-бунтовник и проницателния политик, който знаеше, че при такава комбинация целокупна България ще доминира на Балканите и ще се откъсне по естествен начин от вчерашния угнетител. А кой отстояваше принципа за неделимост на Македония? Нарушаването на този принцип след 1911 г. ни донесе толкова непоправими нещастия... От друга страна намирам, че Стамболов е достатъчно велик, за да спестим мрака около неговото име. Споровете кой е виновен ще продължат, но фактите остават. Авторът на книгата Антон Страшимиров – благородна издънка от значим род, чиято семейна съдба напомня на братя Гракхи или Петкови – е проникновен изследовател на Стамболов, сравним по решителност със самия него. проф. Андрей Пантев |