iKnigi.com

Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово.

Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична самостоятелна субстанция, съществуваща по свои закони, напълно вън от реалността. Словото е смисъл (и е добре той да е истинен), търсене на смисъл, изграждане на смисъл, осмисляне на себе си и света.

Владимир Морзоханов

* * *

Откъде се е взел този кълн във душата ми?

Не съм имал усещането за Присъствие.

А от празни слова ме е срам и гнуся се.

Но усещах (почти сигурно) в жили и пръсти

благодатен, разтварящ се бавно зачатък –

откъде е към него мъзгата дошла

аз не зная, но знам, че да би и в смола

се превърнала, пак трябва да пази

светлината на своите бистри талази,

та макар и затворено в капчица гъста

и потънало в чужди вълни, не приятелски,

и затрито в мътилката на пъстротата им,

там отсъстващото да присъства.