Късна жена - Станчо Пенчев
Късна жена | |||
| |||
Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. „Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?” – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. Литературата, за разлика от историята, пази паметта на очите, пази паметта на ръцете, пази паметта на сънищата, пази паметта тъкмо на отделната песъчинка, наречена човек. И когато затвори тази памет в страниците на книга, се провижда истинският лик на историята. Деян Енев ...всичко е време, време. Време и милиарди пъти повтаряща се смърт. Повторението е непрестанен градеж, неумолимост, движение... Сега се срещаха просто две кули от време – той, човекът, и гущерът. Две измерения на неизброими трептения, дележ и зачевания... Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Да разбира, по-безпомощна от зародиш... Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв, пороци век... Блъскал, блъскал. Но, господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история? Как сблъсъкът на стотици възможности ражда само една-единствена съдба... на хора, народи, държави, цивилизации?... Защо са изчезнали толкова древни езици и народности и кой, кой е чертаел пътят на унищожението им? Кой залага у оцелелите вътъка на съпротивата, коренчето истина, която ги крепи?... Кой сблъсква съдбите тъй, че превръща всеки възход в привидност? из „Късна жена“ |