Блясъкът и цинизма на Рим по времето на Мусолини са декор на може би най-добрата и най-известна книга на Алберто Моравия – Римлянката. Това е историята на Адриана, обикновено момиче без друго богатство освен красотата си, което позира голо за художник, приема подаръци от мъже и не може да определи момента, в който да замени дома и семейството си с живота на проститутка.
Римлянката – един от малкото романи на ХХ век, които могат да бъдат сравнявани с тези на Достоевски разказва историите на студента Джакомо, провален революционер, който отказва да признае любовта си към Адриана; на зловещия образ на Астарита, агент на тайната полиция, обсебен от идеята за Адриана; и разбира се на грубия брутален престъпник Сонзоньо, който се отнася с Адриана като с негово лично притежание. В рамките на тази история на страст и предателство Моравия спокойно раздира воалите на гордостта и арогантността, които крият прояденото сърце на италианския фашизъм
Романът Римлянката е история на една проститутка, разказана от нея самата – просто, понякога даже с трогателна наивност и в същото време плашещо делово. История за това как бедната, простодушна и необикновено красива девойка Адриана не само се превръща в проститутка, но и започва да се отнася към проституцията като към най-обикновена професия, способна да й осигури „прилично съществуване”. Романът е възел от противоречия, оттук и нееднозначното отношение към героинята – съчувствието и разбирането се борят с неприязънта и неприемането.
Стара като света история - бедно семейство, лишено от закрилата на бащата, липса на перспективи при опита да се оцелее по честен начин. На Адриана й се иска, както и на всички млади момичета, да има свой дом, мъж, деца и тихо семейно щастие. Толкова по-болезнено тя усеща реалността без надежди за бъдеще. И тогава се решава – колебанията са й чужди. Тя вярва, че не опетнява себе си, ако го прави без любов. Вярва, че всичко ще свърши, когато тя и майка й бъдат обезпечени...
Адриана стъпва по хлъзгав път, но вярва в мечтата си за дом. Стаята, която някога мебелира за своето бъдещо семейство, става място, където води мъже – странен парадокс, но героинята ни убеждава, че живее така, „както иска”, упорства, че всичко върви, „както трябва”.
Нейният разказ, лишен от изкусност, не позволява равнодушно отношение – прощаваш й инфантилността, лекомислието, излишното простодушие. Тя живее с това, което чувства в дадения момент, и затова за нея няма неверни пътища, живее без особено да се замисля, но затова пък – и без да се препъва.
Алберто Моравия, с истинско име Алберто Пинкерле, е италиански писател от световна величина, наричан „баща на италианския неореализъм“.
Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия вече управлява Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.
Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният от които е „Римлянката”. Творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.
През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми, като Чочарка, Конформистът, Римлянката.
|