Кучета - Александър Байтошев
Кучета | |||
| |||
И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Бесните хора Старицата с бесните кучета ходи бавно по тротоара. Минават хора в костюми. Бесните кучета стискат челюсти. Не лаят. Бесните кучета мълчат. Въздухът свисти: някой ще пострада! Не минават майки с бебешки колички. Старицата не се усмихва. Въздухът продължи своя монолог: някой ще пострада! Като песен. Като плач. Като вик. Кучетата мълчат. Притискат езици. Зъбите им танцуват. Из въздуха се носи: някой ще пострада! Но още е рано. |