Осияние днес - Красен Камбуров
Осияние днес | |||
| |||
Всичко това дава само бегла представа за ОСИЯНИЕ ДНЕС, тъй като скицираният сюжет е фабулиран с многобройни преплитащи се повествователни линии. Всяка сцена има втори, че и трети символен план, като структуриращ е контрапунктът. Достатъчно е да сравним първата и последната сцена - тоест, да видим рамката на романа. В първата мавзолеят е "разигран" с оперетъчно темпо, пародиращо текстовите безчинства на някои модни наши автори; в последната присъстваме на неговото взривяване (самоубийството на главния герой). Макар катастрофичен, финалът излъчва и социални надежди чрез фермата за Йовковите бели лястовици.
КРАСЕН КАБМУРОВ е поет, есеист, драматург и белетрист. Издал е романите: Водопадът (2011) и Пътят на ослепените (2012), с който печели Голямата награда на СБП за роман на годината. ОСИЯНИЕ ДНЕС е буквален разрез на днешния ден и преоценка на ред български митове. Плутовски роман и менипея, той е наситен с неистова фантазност, сарказъм и абсурдизъм, особено разтърсващи там, където са документ (финалът). Текстът често е иронизиран от самокоментари, които дават и нови смислови ракурси на трескаво сменящите се романови темпа. Тази многоликост обаче е в здрава амалгама, а многобройните символи и реалии са изведени до края с логика, изисквана от самите тях – в повечето случаи отвеждащи до трагизъм. В търсене на народното осияние днес...
ОСИЯНИЕ ДНЕС е успех за националната ни белетристика след промените през 1989 г. Романът има странна и заплетена фабула, изградена от постоянно връхлитащи метафори, от вътрешната им скритост и философски препратки към Суифт, Брант, Уелс и т.н. В това отношение Камбуров е неизчерпаем, понякога неговите запомнящи се иронични метафори затрудняват дори опитния читател… Българските затворници открадват собствения си затвор, превръщат го в летящо килимче, в затвор-ракета. Психологически – внушава ни писателят – не-свободата поражда и прераства в идеята за абсолютната свобода. В романа е разказана цялата неуютна действителност на мъчителния ни преход.
|