Рушветът е най-добрата инвестиция според гръцкия
корабен магнат Аристотел Онасис (1906–1975). А Силвио
Берлускони, министър-председател на Италия (1994–1995, 2001–
2006, 2008–2011), с шестте си дела за корупция е
най-добрият пример за недосегаемостта на политическия елит, докато е
на власт. През 2011 г. международната организация
„Прозрачност без граници“ проведе проучване в 25 европейски страни
на националните системи за почтеност. От обобщените
резултати на това изследване се направи доклад, който е първото
всеобщо изследване на капацитета на европейските държави
за превенция и противодействие на корупцията.
Реализирането на проекта е част от паневропейска антикорупционна
инициатива, която се осъществи с подкрепата на Генерална
дирекция „Вътрешни работи“ към ЕК.
В доклада „Пари, политика и власт – корупционни
рискове за Европа“ се прави изводът, че близките отношения
между бизнеса и правителствата увеличават риска от корупция
и подкопават икономическата стабилност в Европа.
Дефицитите в управлението, които са предпоставка за финансови и
политически скандали, съществуват в почти всяка европейска
страна през 2011 г. Призовават се страните да направят
лобирането и финансирането на политическите кампании по
прозрачни. Организацията препоръчва да се въведат ясни
правила за лобистката дейност в 19 страни, да се забрани
приемането на анонимни дарения от политическите партии.
В доклада се отчита, че повечето от националните институции в Европа,
които се борят с корупцията, са по-слаби от очакваното,
въпреки че три четвърти от анкетираните европейци оценяват
корупцията като проблем с нарастващо влияние. Нарастващо
е влиянието й, защото няма политическа воля да се преборят с
нея и институциите не работят ефективно. Тук напълно важи
правилото, че „интересът клати феса“. |
