Последният остров - Зюлфю Ливанели
Последният остров | |||
| |||
Реакция на конкретни политически събития, тази притча, в която героите нямат имена, пресъздава универсалния модел на всяка диктатура. Сред тътена на изстрелите, пукота на опожарената гора и красъка на чайките отеква предупреждението, че тиранията може да унищожи и най-задружното човешко общество. И че тоталитарната власт се нуждае не само от диктатор, но и от наивници, които безропотно да го последват. „Последният остров“ донася на Ливанели най-престижната турска награда за роман на името на Орхан Кемал. |