Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на Националния литературен музей, чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни „диалози“ на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и на „метежния гений“ Лермонтов, митологичните мотиви за Ахасфер и „вечната жена“, Дора Габе в омагьосания дом на Ян и Маруся Каспрович... Приносно е осветляването на забравени имена, част от чиито архиви се съхраняват в НЛМ: Ив. Шишманов, Н. Геров, П.Р. Славейков, Б. Пенев, К. Христов, „литературните войводи“ (Яворов и Хр. Силянов), Д. Подвързачов, Ст. Чилингиров, Ем. Попдимитров, Ас. Разцветников, писателите - емигранти и визитатори в Южна Америка, Г. Томалевски, Иван Богданов. Особено впечатлява „археологията“ на „забранените“: Вл. Василев, Р. Алексиев, М. Минев, К. Константинов, Фани и Чавдар Мутафови, Змей Горянин, Й. Стубел, Сл. Красински, Ас. Христофоров, Яна Язова, Д. Шишманов. Вдъхновени са прочитите на знаменитите: от „карасевдата“ у Вазов до Йовковия етнокултурен „космос“, през фаталната „любовна война“ Яворов - Лора и демоничната игра между двамата и Дора Конова, утопията „виенско кафене“, Хр. Смирненски като наш съвременник, народоведските проникновения на Ем. Станев, верската, етническата и националната самоличност на Дора Габе, „левантинките“ на Д. Димов, самоубийството на Пеньо Пенев, „неочакваният“ Св. Минков или Ивайло Петров като художник.
Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот.
Йордан Ефтимов
|