iKnigi.com

Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.

Сравнявайки собствените си наблюдения не с кого да е, а с древноримския автор на „Естествена история” Плиний Стари, за една година Даръл стига до заключения, които ще оформят целия му по-нататъшен живот:

Друго нещо, което ми стана съвсем ясно при престоя ми в „Уипснейд”, беше пълната несъстоятелност на теорията, че животните обичат и съответно се гледат по-добре в голяма клетка или кошара, отколкото в малка. „Зоологическите градини са хубаво нещо, стига да са като „Уипснейд”, чувах често да казват добронамерените, но невежи любители на животни, с които се срещах. За съжаление, подобно отношение към зоологическите градини и досега битува масово сред добронамерените, но по принцип невежи люде, в чиито приказки Майката природа е великодушна стара дама, а не онова, което е в действителност – зло, непрощаващо и ненаситно в своята алчност чудовище.

Трудно се спори с такива хора, които живеят в някаква своя еуфория и са убедени, че животното в зоологическата градина страда не по-малко от затворника в „Дартмор”, докато в естествената си среда животното обитава едва ли не райската градина, където леопардът лежи заедно с агнето, без то от първоначално другарче да се превърне в негова вечеря. Безсмислено е да им описваш какви непрестанни усилия са нужни, за да си набавя животното в дивата природа необходимата му ежедневно храна, какви нерви му коства да се крие постоянно от враговете си, каква битка води срещу болестите и паразитите, и че при някои видове смъртността сред ненавършилите шест месеца малки превишава петдесет процента. Е, да – съгласява се с твоите аргументи обърканият любител на животните – но за сметка на това пък са свободни. След което се налага да му обясниш, че всяко животно си има строго определена територия, в която властват три фактора: храна, вода и секс. Осигуриш ли му успешно и трите, пък било то и върху ограничена площ, животното с готовност ще остане там. Но хората са вманиачени на темата „свобода”, особено когато става дума за животните.

Джералд Даръл е роден в Индия през 1925 г., но три години по-късно семейството му се премества да живее в Англия, а след още три се установява на Корфу. Именно на този благословен от природата остров младият Джералд разгръща дарбите си на естествоизпитател, превръща семейното жилище в зверилник и се посвещава изцяло на изучаването на местната фауна в частност и на всичко живо като цяло. През 1947 г. той финансира, организира и оглавява първата си експедиция в Африка с цел да събере животни за някои големи зоологически градини. Следват експедиции в дебрите на Парагвай, Аржентина, Сиера Леоне, Мексико, Мавриций и Мадагаскар. През 1962 г. лансира първата си телевизионна програма „Двама в джунглата“ за пътуването си в Нова Зеландия, Австралия и полуостров Малая. Успехът е зашеметяващ, така че следват общо 70 програми за телевизията, посветени на експедициите му по света. През 1959 г. основава и оглавява зоологическата градина на Джърси, а по-късно и Тръста за опазване на живата природа. За заслугите си към естествените науки е носител и на Ордена на Британската империя. Брат му Лорънс, един от големите съвременни английски писатели, го насърчава да започне и да описва своите преживелици и в резултат Джералд Даръл пише около 20 книги, които до една се радват на невиждан успех в цял двят. Писателят умира през 1995 г. и в некролога, поместен във в. „Таймс“, пише: „Той пръв събуди света за случващото се с околната ни среда, а неговите книги и телевизионни програми допринесоха за създаването на не едно ново поколение естествоизпитатели и природозащитници“.