Егон и тишината - Емануил Видински
Егон и тишината | |||
| |||
Деян Енев "Може би най-малката улица в София е разказът може би най-пълен с истории. В него гъмжи от качване и слизане по стълбите, порастване, заминаване и връщане, от романтични и смешни сандалени истории. А в Прощално писмо расте единствено нищото, там дори и прощалното писмо се оказва излишно. По тази ос – между задъхаността на единия и хладната статика на другия разказ, лежи писането на Емануил А. Видински. Винаги си личи, когато един писател е минал през работилницата на поезията. Не просто заради езика, а поради особената чувствителност, която дава триизмерност на тези истории." Георги Господинов "Разкази на автор, влюбен в литературата. В тях реалността се изплъзва. Изникват съвпадения и странни разпознавания. Случайностите са закономерни. Всекидневието е магическо. Понякога магията е бяла, понякога е черна, но усещането за нещо неземно неизменно присъства." Стефан Иванов |