Отклонения наесен. Новели - Чавдар Ценов
Отклонения наесен. Новели | |||
| |||
Борис Минков „Отклонения наесен“ като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни наесен, за да ни ориентира към правия път. Правият път, разбран не като някаква изсушена и меркантилна праволинейност, а като сочно и вкусно човешко общуване, в което малките неща се оказват големи. Едно знаме – леко прокъсано, едно колело – уж откраднато, една дума – сякаш никаква, едно отклонение – цяла съдба, едно вино – а върхово прозрение... Да, така е: понякога трябва да се отклоним, за да се открием; да се объркаме, за да се оправим; да се замотаем, за да станем. И най-важното: понякога трябва да си препрочитаме „Отклонения наесен“, за да сме сигурни, че винаги ще сме намерили живота си. Онзи истинския живот, който ни прави не заблудени пътници в пустотата на космоса, а ни изпълва и ни прави истински и светли... Бъдни и бъдещи.
Чавдар Ценов е автор на книгата Удавената риба, наречена съчинение; на сборниците с разкази Черно под ноктите, Щраусовете на Валс и Другата врата, преведена и издадена в Македония през 2011 г.; на романа Кучета под индиго, номиниран за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2011 – 2012 г.) и за наградата Хеликон.
|