Последният пир - Джонатан Гримуд

Последният пир
Автор: Джонатан Гримуд
Обем: 368 стр.
Формат в мм.: 140х210
Издател: ИК "Гурме"
Мека подвързия
Дата на включване: 2015-05-30
Нашата цена: 14.56 лв
 

С действие по време на Епохата на Просвещението, възхитителния упадък на Версай и Френската революция, „Последният пир“ е интимен епос за историята на един човек, който иска да познае света чрез прекрасните му и безбройни вкусове.

Жан-Мари д Ому желае да опита всичко поне веднъж въпреки последиците – понякога съблазнителни, друг път пленително зловещи. Когато не издирва маниакално някой нов вкус, Жан-Мари е верен приятел, любящ съпруг, предан баща и изобретателен любовник.Той се сприятелява с Бен Франклин, пише си с маркиз дьо Сад и Волтер, става любимец на кралския двор във Версай, осуетява селско въстание, подобрява традиционните френски методи за контрацепция, играе важна роля в корсиканската война за независимост и създава най-добрата менажерия на Франция. Но всяко приключение на маркиз д Ому е повлияно от неговата понякога тъмна страст да усети и опише всички вкусове, преди светът да се промени необратимо.

"Последният пир", подобно на знаменития роман "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, прекрачва границата със социопатията, като съблазнително възпява храната и вкуса, разкрива различните възрасти на един мъж и отдава дължимото на маниите, които, ако оцелеем въпреки и заради тях, могат да ни завещаят мъдрост и утеха в старостта.

***

Джонатан Гримуд е другото име, с което се представя британският автор на научно-фантастични и фентъзи романи Джон Къртни Гримуд. Жанрът на тези негови творби, две от които печелят Наградата на Британската асоциация за научна фатастика, а други пет са номинирани за същото отличие, се определя като алтернативна история.

Действието им се развива в бъдещето, но след като реални исторически събития са протекли по съвсем различен начин.

В „Последният пир“ Гримуд изоставя фантастичните елементи, но разказва невероятния живот на своя главен герой Жан-Мари д Ому по начин, който оставя читателя в почуда дали все пак през XVIII век не е живял маркиз, който ядял невъобразими неща и замислено се разхождал с домашния си тигър.