iKnigi.com

– Бабо, дай си ухото да ти кажа една тайна.

Чу се нещо като: дъра-бъра, бъра-дъра, бърррр...

– Нищо не разбрах, говори по-ясно. Какво е това дъра-бъра, бъра-дъра...

– Какво дъра бе, бабо? Тихо! Казах ти, че Васко скъсал въдицата на баща си и му счупил пръчката. Но баща му още не знае. Това е тайна. Тайната на Васко. Само че тихо... – и като приближи показалец до устничките си, изхвърча навън.

Баба Божана все още се чудеше какво точно става, когато направо от двора Малката Голяма Божана връхлетя за втори път. И за втори път развълнувано занарежда:

– Бабо, бързо, дай си ухото. Ще ти кажа още една тайна.

И пак: дъра-бъра, бъра-дъра, бърррр... Преди баба й да разбере и дума от казаното, Божанчето отново излетя навън.

Но при третото нахлуване на Божана баба й Б. вече знаеше какво да направи. И когато внучката й пак се надвеси над ухото й, за да сподели поредната тайна, баба Божана я хвана за ръката, притисна я към себе си, целуна я по косичката и попита:

– Какви са тези тайни, бабче? Не разбрах – кой ти ги казва? И щом са тайни, защо ги споделяш с мен?

– Как кой – Васко, Даниела, Весито... Последната тайна беше на Весито. А онази за въдицата е Васкова тайна. Той ми каза и още една – за зъболекарския инструмент на майка му. С него свалил тапетите зад вратата в детската стая и си правел платноходки. Да, ама инструментът, нали го знаеш колко е тъничък, се изкривил и сега го е страх, че...

– Спри за малко, Божанче. Чуй ме какво ще ти кажа. Приготвила съм ти един подарък. Ето го – тази гривничка е за теб, заповядай. Виждаш ли това красиво сребърно ключе на нея?

Малката Голяма Божана вече разглеждаше с любопитство подаръка си, когато баба й повдигна нежно брадичката й и добави:

– Ключето е сребърно и е за тази вълшебна стъклена кутия, която може да пази тайни. И тя е твоя. В нея ще събираш тайните – всички тайни, които споделят с теб твоите приятели... Вдигаш капака на кутията, изричаш в нея тайната и затваряш капака. После го заключваш с ключето. Така тайната ще си остане тайна...