Танц с носталгични обувки - Зоя Маринчева

Танц с носталгични обувки
Автор: Зоя Маринчева
Обем: 104 стр.
Формат в мм.: 130x210
Издател: ИК "Летера"
Мека подвързия
Дата на включване: 2015-07-15
Нашата цена: 9.10 лв		 
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек – вечен скиталец – се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира „третото състояние на духа“ (Одисеас Елитис) – това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите за добро и зло, за да намери спасение в поезията, прераждащия се камък и митотворчеството. Дискомфортът от острата, пареща емоция е париран от виртуозната работа с езика. В този смисъл това е поезия на съзиданието, на устояването, на безстрашието на човешкия дух.

ЗОЯ МАРИНЧЕВА е родена в Бургас. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“, след което работи като журналист и преводач в София. През 2000 г. емигрира в САЩ. Публикува авторска поезия, есета и рецензии в български и американски издания. Превежда и представя на английски език български автори като Николай Райнов, Стефан Бонев и Керана Ангелова. Живее в Тексас от 15 години със съпруга си и трите им деца.

Стиховете в тази книга трудно ще бъдат преглътнати от привържениците на традиционната естетика – твърде странни и неочаквани са те за позакърнелите им рецептори. Но и апологетите на ширещия се напоследък псевдомодернизам едва ли ще разпознаят в тяхната авторка своето поредно попълнение – носталгичните обувки на поетесата потракват в мозъците им с дълбочина и смисъл, способни да ги напрегнат. Аз лично преминах през сезоните на тази деликатна и жизнена поезия като откривател на един нов свят, респектиращ със своята цялостност, хармоничност, оголеност, мекота и неднозначност. И съм сигурен, че ако сега извикам: „Еврика!”, ехото ми ще стигне до които трябва - до истинските читатели на единствената и неподправена Зоя Маринчева!

Атанас Капралов