iKnigi.com

Майте Каранса изкусно оплита мислите и чувствата на едно съвременно момиче с древните митове, предсказания, пророчества и заклинания, за да създаде романи, които се четат на един дъх.

Майте Каранса е родена през 1958 г. в Барселона. Следва антропология. Преди да се посвети на писателската дейност, е била преподавателка в гимназиално училище. Публикува повече от четирийсет произведения и заслужено получава престижни литературни награди, между които Награда на критиката на Cера д Ор и Награда на Едебе за детска литература. Романите й са преведени на: английски, френски, немски, датски, португалски, гръцки, словашки и руски език.

* * *

НОЩТА НА ИМБОЛК

Анаид спеше безгрижно, с протегнати ръце и бла¬жено изражение, необезпокоявана от светлината, която се процеждаше през капаците на прозореца.

Наоколо се носеше ароматът на настъпващата смяна на сезоните. В стаята, с висок таван и многократно варосвани стени, имаше натрупани дрехи, разпилени книги, подре¬дени в редица обувки – всичко готово да бъде натъпкано във все още празния огромен куфар, който чакаше реда си до леглото.

Селене влезе тихомълком с разчорлена коса и с чаша димящо кафе в ръка. Зад нея безшумно вървеше човешка фигура, загърната в кожух. С грейнали очи и с изражение на палавница, готова да погоди обичайната си шегичка, Селене се надвеси над Анаид и лекичко ѝ духна в ухото. После ѝ прошепна:

– Добро утро!

В просъница Анаид махна с ръка, сякаш да отпъди до¬садника от ухото си. Селене се усмихна. Беше тяхната си закачка открай време.

Отново духна лекичко върху меката част на ухото ѝ, като така накара дъщеря си да се обърне с рязко движе¬ние и да се събуди. Погледна я със смесица от гордост и тъга. Дъщеричката ѝ бе пораснала прекалено бързо. Така заспала, невинно отпуснала ръка до главата си, с изящни пръсти, леко докосващи полуотворените ѝ устни, все още имаше вид на безпомощно момиченце, но източените ѝ крака, закръглените бедра, заоблеността на гърдите, ко¬ито се повдигаха в ритъма на дишането ѝ, както и безу¬пречната ѝ гладка и еластична кожа красноречиво гово¬реха, че вече е станала хубава девойка.

Селене промълви в ухото на Анаид:

– Събуди се, спяща красавице!

– Остави ме – се чу в отговор. – Няма ме.

И в потвърждение на думите си се зави презглава.

Майка ѝ обаче упорито продължаваше да ѝ досажда.

– Твоят принц е дошъл да те събуди.

– Стига, мамо, остави ме!

Тогава безмилостно я загъделичка, а после повдигна брадичката ѝ с ръка.

– Бъди готова да получиш целувка от любимия – пре¬дупреди Селене.

И наистина, нечии палави устни заиграха по лицето на момичето, зацелуваха го по брадичката, по бузите, а кога¬то доближиха устните, Анаид отвори очи и тутакси скочи, грейнала от радост:

– Клодия!

Наистина, любвеобилната нашественичка не бе друга, а сицилианската приятелка на Анаид – симпатичната Кло¬дия, закачлива, печена и първа писта в дискотеките. Също като нея на петнайсет години. Също като нея магьосница Омар. Девойка от клана на делфините, на която дължеше живота си и с която бе преживяла огромно премеждие в Таормина под лавата на Етна, когато двете бяха залож¬нички на Салма – вещицата Одиш.