В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накраш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин.
В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, Джон Кенеди или Вапцаров извират от всяка тяхна дума дори и десетилетия след като са изречени. Значимостта им е не само в политически или културен аспект, тези публични слова са като капсула на времето, в която са запечатани куриозите и специфичните филологически, социологически, психологически и социални артефакти от изминалите епохи.
|