Търси се - който го намери, за него си е - Стивън Кинг
Търси се - който го намери, за него си е | |||
| |||
Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв - не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд. Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но – каква ирония на съдбата! - е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление. След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън – незабравимото трио от „Мистър Мерцедес” – трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките. За първи път след „Мизъри” Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герои и фанатизма. „Търси се – който го намери, за него си е” е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни – за добро или за зло, - ала винаги необратимо. „Опитният романист не води героите си, а ги следва. Опитният романист не измисля събитията, а наблюдава случващото се и после го записва. Той си дава сметка, че е само секретар, а не Господ Бог” – казва героиня в романа. Браво, Стиви, страхотен секретар си!!! Затова те обичаме! |