Плетачката - Живка Иванова
| Плетачката | |||
| |||
Погълнах ги на един дъх и с подобаващо количество цигари. Понеже всъщност обожавам хубаво кафе. А предполагам, вие също. Кръстьо Раленков Че съм се родила в града на правите улици, поетите и липите – Стара Загора, естествено е заслуга на родителите ми, но това, че завърших езикова гимназия в родния град, си е лично моя. Както и решението да се занимавам с литература и чужди езици, което пък ме отведе във Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература, Спас Николов, е човекът, който ме научи да превеждам поезия, но сериозното ми занимание с превод дойде едва след първата специализация в Абърдийнския университет. След „марсианците“ (Крег Рейн, Кристъфър Рийд), преведох стихове на Шеймъс Хийни и Едуин Морган, продължих с Тед Хюз, Едуин Брок, Робърт Рождественски, Владимир Висоцки… През цялото време след дипломирането си, обаче, не съм спирала да упражнявам професията си – преподавател по английски език. Преди няколко години започнах да пиша собствени неща и вече имам издадени стихосбирката „Вторникът е зелен“ (2011) и „99 лимърика с български привкус“ (2014). Сборникът разкази „Плетачката“ е третата ми книга. Живея в Бургас. Не мога да си представя живота без морето и внуците си – близнаците Кая и Камен, които обожавам. Живка Иванова |