„За превода“ не е стандартна книга за теорията на превода. Тя не обсъжда философските му аспекти и не поставя въпроса дали той е възможен. Целта ѝ е да хвърли светлина върху конкретни и актуални зони на преводачески интерес. В задочна дискусия тук участват някои от най-авторитетните гласове от италианската академична и професионална общност, разположени в контекста на проблема за световната литература днес и взаимодействието между езиците – най-вече италианския и българския. Но темата за превода е и тема за обмена в широк смисъл и отправя покана към всички, които се интересуват от регистрите и остаряването на текста, от превеждането на реалии и диалект, от опасностите на буквализма и редакторските обсесии: без рецепти, но с изобилие от добри и не толкова добри практики, които могат да бъдат ориентир.
Дария Карапеткова е преподавател в специалност „Италианска филология” на СУ „Св. Климент Охридски”, преводач от италиански език и литературен критик. Преподава теория, практика и рецепция на превода, както и дисциплини, свързани с развитието и проблемите на съвременния италиански език. Автор е на монографията „Ботуша в българската литературна мода“. Сред преведените от нея автори са имена като Елена Феранте, Тициано Терцани, Бепе Севернини, Изабела Албрици, Джузепе Модрич. Сътрудничи на „Литературен вестник“, сп. „Литературата“, в. „Култура“ и др. Носител е на наградата на Факултета по славянски филологии за дебютна литературоведска книга, както и на Съюза на преводачите за изследване в областта на теорията и критиката на превода. Член на Съюза на преводачите в България. |