Какво е Източна Азия? В представите на обикновения българин това е доста аморфно и твърде неясно понятие. Какво точно разграничава Източна, Южна и Югоизточна Азия – понятия, също добре дефинирани в световната геополитическа и икономическа литература. Каква е връзката на Източна Азия с България и може ли въобще да се говори за наличието на каквато и да било връзка? Какъв е интересът на България към страните от Източна Азия и обратно – имат ли тези държави интерес към една малка балканска страна, получила своята национална независимост едва в последната четвърт на ХІХ век, следваща път на догонваща модернизация, бедна на ресурси, чийто политически живот се характеризира с чести кризи и нестабилност. Как и с какво регионът на Източна Азия става значим за световната политика и по какъв начин влиза в полезрението на България? Какво е мястото на Източноазиатския регион в общата българска външна политика в различните етапи от своето развитие през ХХ и началото на ХХІ век? На тези и на много други въпроси се опитва да даде частичен и не съвсем изчерпателен отговор настоящото изследване, което е посветено на някои по-важни аспекти от историческото и съвременното развитие на Източна Азия и на отношенията между България и страните от тази част на Азиатския континент.
Евгений Кандиларов – доктор по история, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, асистент в Института за исторически изследвания при БАН и дългогодишен сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания. Научните му интереси са в областта на съвременната политическа и икономическа история и международните отношения. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“ в Токио, в Японския езиков институт – Кансай, Осака, в „Техническия университет Нагаока“, както и в Китайската академия за социални науки. Автор е на над 40 статии и студии, както и на книгите „България и Япония. От Студената война към ХХІ век“, изд. „Дамян Яков“, С. , 2009 г. и „Япония – икономика, технологии, иновации и управление“, изд. „Изток-Запад“, С., 2012 г. (в съавторство с Нако Стефанов). |