Време секънд хенд - Светлана Алексиевич
Време секънд хенд | |||
| |||
Отличието ѝ се присъжда за „полифоничните ѝ творби, които са паметник на страданието и куража в наше време“. Наричат я „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“. Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва своите/техните разкази – на жените фронтовачки, на децата на Великата Отечествена, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“. „Трудно е да спечелиш вниманието на днешната аудитория - преситена от факти и образи. Когато насилието, убийствата, грабежите, бомбите, гладът, самоубийствата са се превърнали в ежедневие, чувството за емпатия се оттегля от предните позиции, а съзнанието преминава в режим на автоматично самоизключване.“ (Т. Монова) „Петокнижието“ на Алексиевич, цикълът за великата и провалена Утопия и за родения от нея homo soviеticus, формално е завършено с настоящия последен том от поредицата. Той съдържа (пост)съветските изповеди на (пост)съветските хора. Окончателното прощаване с една епоха се превръща в горчива равносметка - войната е лоша, диктатурата е лоша, комунизмът е лош, марксизмът/ленинизмът/сталинизмът е лош, 70 години живяхме лошо, дойдоха Горбачов, Елцин и демокрацията и заживяхме още по-лошо, а „бъдещето отново не е на своето място“. И настъпи времето секънд хенд. Светлана Алексиевич (alexievich.info)
е родена на 31 май 1948 г. в западно-украинския град Станислав, от 1962 г. – Ивано-Франкивск. Баща ѝ е беларусин, майка ѝ – украинка. Израснала е в Беларус, завършва журналистика в Минск, работи като възпитател, учител по история и по немски език, става известна по света най-вече като разследващ журналист, „обсебен от Чернобил“.
ИЗ ИНТЕРВЮТА НА СВЕТЛАНА АЛЕКСИЕВИЧ
|