За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я e предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата „Наблюдателите“ е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев – колкото иронична, толкова и сериозна – отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по-малко известни имена от българската и световна история: от Димитър Общи и Хаджи Станьо Врабевски до Сергей Нечаев и Имануел Кант.
В книгата са включени още две от по-новите, неколкократно поставяни пиеси на Константин Илиев: „Бетовен 21“ и „Златни мостове и Секвоя“. |