iKnigi.com

”Маскировка“ съдържа три ключови за творчеството на Юз Алешковски произведения – знаменития ”Николай Николаевич“ (2014), ”Маскировка“ и ”Малък затворнически роман“.

Този наистина самобитен и уникален за руската писмена култура автор е дълбоко свързан със страната на Кирил и Методий и искрено уважава и обожава културата и народа ѝ. За щастие любовта е взаимна. Специално искаме да изтъкнем, че по щастливо стечение на обстоятелствата Юз Алешковски, за когото Андрей Битов писа, че е ”непреводим на нито един език освен руския“ намери в България своите двама преводачи, изумително близки до духа на творчеството му, професионално подготвени и адекватни спрямо тълкуването и възпроизвеждането на неговите текстове – Иван Тотоманов и Божидар Томов.

Новият ”Николай Николаевич“ е изключително литературно явление. Тази блестяща, стопроцентово успяла и издавана с огромен успех на много езици творба за мнозина е централната в творчеството на Алешковски. Сега тя е пренаписана и като изключим героите и сюжета, представлява съвършено ново произведение. Нека само припомним, че в този свой ”минироман“ Алешковски за пръв път представя на читателите си своя неподражаем монологичен начин на повествование и мислене, своя стил, метод, житейска философия – и един от най-скъпите на сърцето му герои. Монологът-изповед на бившия джебчия Николай Николаевич грабва читателя още от първите фрази и го засмуква в стихията на словото – стихия не само в политически, но и в методологически и дори метафизически смисъл. Точно езикът, както писа навремето Бродски, е не инструментът, а главният герой в прозата на Алешковски. Живият, новаторски, невероятно богат и освободен от всякаква нормативна лексика език.

Особено внимание трябва да обърнем на възродената от Алешковски традиция на руския ”смях през сълзи“. ”Николай Николаевич“ е първото от произведенията на Самиздата, раздрусали основите на социалистическия реализъм, един от онези нецензурни и неподлежащи на цензура жалони в литературата на съветския ”период на застоя“. Също както в шедьовъра на Ерофеев ”Москва-Петушки“, и на автора, и на читателя на ”Николай Николаевич“ им е ”и страшно, и смешно“, а смехът и възторгът са най-подходящата форма да се възприеме абсурда и ужаса на човешкото ни битие.

Навремето освен с всичко друго ”Николай Николаевич“ стряска и поразява читателя с невероятната скорост на авторовата мисъл. Фразите са къси – и същевременно невероятно богати откъм съдържание.

Сега Юз Алешковски е създал ”разширение“ – уточняване и умножаване на смисъла. НН си е същият. Той е матрица. Стабилно начало. Човек, който звучи гордо дори да е използван като опитен образец от науката, съветската власт, властта на мрака и волята на автора. В разширения си вариант ”Николай Николаевич“ в още по-голяма степен е събирателен образ на трезво мислещия, непокварен докрай от безкрайните съветски екзистенциални дрънканици обикновен човек, на руския юнак, който все пак успява да се измъкне на брега на нормалното съществуване – далече от колективното безумие...

”Радостта от живота – пише Андрей Битов – е основната морална ценнoст според Алешковски. Ако се опорочи животът – опорочава се и ценността. В това е природата на гротеската и метафората му: метафората е преувеличена, гротеската е метафорична... Повестта ”Маскировка“ е тъкмо такава преувеличена метафора... Много от преувеличенията на Алешковски се оказват пророчески, сбъдват се пред очите ни, та макар и като парадоксални факти“.

”Маскировка“ е най-пророческото произведение на Алешковски. В тази повест мизерната съветска действителност на една шеста от земната суша се оказва маскировка, скриваща истинския унил живот: ”Щом прелети американски спътник над Старопорохов, веднага пред нашите магазини се строяват опашки уж че дават месо, масло и колбаси, автобусите се търкалят по трапищата, пионерчетата маршируват, пеят песнички за вечно живия Илич, грузинците продават карамфили, курветините тичат някъде за кожуси, в парковете – побоища, в баните се парят, театри, разбира се, танци-манци – с две думи, видимостта на живота се запушва, маскировка, братко, маскировка!...“

Бродски нарича Алешковски ”роден метафизик“, който все едно си мери лавровите венци на Шпенглер или Тойнби: той не изучава съдбите и характерите, не изучава общото и типичното – обектът на проучванията му е съветската власт, цивилизацията на ужаса. Книгите му са енциклопедия на съветския живот и нейната квинтесенция е повестта ”Маскировка“ – разтърсваща метафора на лъжата.

”Малък затворнически роман“ описва събитията в Москва по време на сталинските репресии и отчасти доразвива колизиите на ”Николай Николаевич“. Главният герой е арестуван биолог генетик с дворянски произход, жертва на интригите на академик Лисенко срещу ”вайсманистите и морганистите“. В затвора героят с многозначителното фамилно име Доброво започва рискована игра с офицерите от НКВД. Както винаги разказът на Алешковски върви по ръба на фарса: героят тайно от всички е работил върху генетичното създаване на човешки двойник, тоест върху клонирането, проблем, който няма как да не заинтересува властите, особено в навечерието на Втората световна война, а властващите – лично.

Свободата е стихията в творчеството на Юз Алешковски. Може би тъкмо това е обяснението за невероятната жизненост, езикова свежест и актуалност на написаното от него. Също като във всички предишни текстове, така и в последния издаден засега – ”Малък затворнически роман“ (”Русская премия“, 2011), Алешковски за пореден път наглед театрализира живота, играе си с него на руска рулетка, унижава го и го възвеличава – но никога не се отказва от него. Тъкмо в това е висшата, истинската свобода на писателя – да не бяга от живота.