Има хладни вечери, в които стоим сгушени на топло и мисълта ни отлита към прекрасни моменти, хора или места, докато с носталгия се опитваме да се пренесем в някоя южна посока, топла вечер или малинова нощ.
Големите писатели имат такива преживявания, може би по-често от нас. Благодарение на тези меланхолични настроения до следващите поколения са достигнали забележителни книги, но въпреки разликата между обикновените хора и великите умове, ние все пак имаме общи неща: това са спомените за летни вечери, идващи понякога неочаквано, а друг път - като специални гости. Те носят със себе си песен на щурци, мирис на зрели плодове и аромат на малиново вино. А ние правим всичко възможно да ги задържим по-дълго. |