Музикалната философия се корени в познатата практически на всички културни времена и пространства свързаност на музиката с пределните определения на универсума. Но ролята на музиката в онтологичните и космологичните представи за основанията на съществуващото винаги е била загадка, дори и когато се отрича като илюзия или пък обратно - когато възбужда метафизическото въображение до химерични решения.
Става дума за никога несеквалите претенции музиката да е нещо много особено и всеобхватно. Няма как обаче да бъде наистина изпитано дали тези претенции са основателни, без решително да се допусне тяхната истинност. Музикалната философия не е нищо повече от безрезервно приемане на тази истинност, но единствено с цел безусловно и безкомпромисно да се изпита докрай какво от такава гледна точка може да се прозре за съществуването. Това означава в самото долавяне "какво казва" музиката да се чуе какво може от позицията на музикалното да се каже за човека и битието.
Сборникът е опит да бъде представен Академичният център Fundamenta musicae не като център за "музикална философия", от една страна, и от друга - за "хуманитаристика", а като център за "музикална философия и хуманитаристика" - за онова всестранно хуманитарно търсене, което се осмелява максимално строго да изходи от позицията на самата музика. |