iKnigi.com

– Не е лошо да напишеш нещо в началото на книгата – че беше цензурирана, после я изземаха…
– Ще напиша, Евгений, разбира се, че ще напиша…
И се заприказвахме за тези неща.

Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо – хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност.

Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: „Това е Тодор Живков. Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?“ Отговорих му: „И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не знам как са я пуснали. Може би нещата вече не са толкова затегнати.“ Той възрази: „А, не са! Същото е както преди. Само че сега се прави тихо и негласно.“

Евгений Кузманов също казва, че я е писал за нашия, българския тоталитаризъм и диктатурата по онова време. И естествено не съм бил първият, който го е видял, защото перипетиите започнали още с постъпването на ръкописа в издателство „Народна младеж“.

Романът е завършен от автора на високосния 29 февруари 1980 година. При даването му в издателството ръкописът е заведен с Вх. № 143/30.ІХ.1980 г. и… върнат за съкращения на 18.ІІІ.1981 година. По онова време там завеждащ отдел „Българска художествена литература“ е поетът Давид Овадия, а редактор на изданието става писателката Весела Люцканова. И двамата много харесват романа, но виждат, че има меко казано доста обезпокоително съдържание, и известно време се чудят какво да правят. Ако излезе в този вид, един скандал е много вероятен. Накрая решават, че би могло да се съкрати. Но колко и кое? Всичко е написано съвсем откровено навсякъде. Каквото и да махнат, другото ще остане, а то е равностойно на махнатото. Явно ще трябва да се направи нещо формално, за да може да се каже: „Ето, съкратили сме го. Преди беше възмутително, а сега вече не е.“ За да е осакатяването минимално, Евгений Кузманов маха част от биографиите на основните персонажи, които не се отнасят пряко до действието. Отпадат близо 60 страници. По едно време им хрумва да сменят и заглавието, но се отказват. За да се осигурят допълнително срещу възможни политически атаки, дават романа и на авторитетен външен рецензент. Това е Атанас Свиленов, образован, културен и ерудиран критик, който го взима, прочита го и го връща с прекрасна положителна рецензия.

Книгата ще се печата.

Давид Овадия казва: „Този роман ще излезе. Но се пригответе за отбрана.“ И излиза, макар и в тираж 3000 екземпляра при традиционните за такива издания 6000. Тръгва по книжарниците и свършва бързо.

Евгений Кузманов ми разказа: „Малко след като излезе, мой приятел отишъл в градската библиотека в Балчик да я потърси и да я прочете. И точно когато бил там, дошли двама мъже с костюми, които поискали „Чайки далеч от брега“, вероятно за да я приберат. Библиотекарката ги излъгала, че двата екземпляра, които имат, са дадени на читатели, и мъжете си тръгнали. После се оказало, че е даден само единият, извадила другия изпод бюрото и го дала на приятеля ми. Не мога да ти кажа защо първо са я пуснали за разпространение, а чак после са се сетили да я прибират.“

Бях чувал вече част от тези неща. Затова поисках от Евгений Кузманов, ако е запазил съкратените текстове, да ги даде, за да ги вмъкнем по местата им. Той каза, че липсващите парчета ги има, че за тези неща отговаря жена му и че ще ги донесе.

Уговорихме си среща. Седнахме, поговорихме си за бъдещото издание от различни страни и по едно време го прекъснах: „Какво стана с махнатите текстове, донесе ли ги?“ Каза: „Да, сега ще ги взема от колата и ще ти ги дам.“ Отиде и след малко се върна с голям найлонов плик. Стреснах се. Обемът му никак не приличаше на 60 страници. Евгений каза „Заповядай!“ и ми го връчи. Отворих боязливо плика и извадих стара, жълто-бежова, мека картонена папка с дебел ръкопис, първи машинописен екземпляр. Най-отгоре пишеше:

ЧАЙКИ ДАЛЕЧ ОТ БРЕГА
– роман –

А наоколо, на същия лист, беше отбелязана цялата му история. Можете да видите факсимиле на страницата на контратитула на настоящото издание.

Аз: „Искаш да кажеш, че…“ Той: „Нали искаше пълния текст на романа. Ето ти го.“ Аз: „С липсващите части?“ Той: „Нали виждаш. Това е оригиналът и по-точно екземплярът, от който е направено първото издание. С плътен молив съм поправил тук-там по някоя дума, а леко очертаните големи пасажи са онези, които отпаднаха.“

Разлистих го. Лъхна ме миризма на стара хартия и още една – онзи хубав тръпчив нюанс на мухъл, който се долавя в скъпите френски парфюми. Той няма нищо общо с миризмата на мухъл от мазетата, а по-скоро с аромата на старите дървени художествени вещи. И на старите книги.

Вече имахме всичко, за да направим ново, пълно издание на „Чайки далеч от брега“.

В задния джоб на папката имаше и два сгънати листа. Евгений Кузманов ми обясни, че това е дописаният финал за изданието от 1983 г., предназначен да направи романът да завърши по-оптимистично. Не сме го използвали. В настоящото издание романът завършва както е бил замислен първоначално.

Всъщност, сега ми хрумва, този роман би могъл да се отнася за всеки тоталитаризъм и за всяка диктатура, а не само за социалистическите, защото всички тоталитаризми и всички диктатури си приличат и имат еднакви похвати.

Евгений, мисля, че това е всичко по-интересно около книгата, нали? Предлагам да оставим хората да прочетат целия роман и сами да си съставят мнение за него. Няма нужда да им обясняваме и да ги наставляваме какво и колко да разбират, както по времето, за което си написал.

На всички читатели – приятно четене!

Л. М.