Жената и мъжете, които бях - Димана Йорданова
Жената и мъжете, които бях | |||
| |||
Александър Секулов „Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите.“ Проф. Христофор Караджов „След тези стихове заспах старец и се събудих бебе. Отдалечиха ме от времето и света, разместиха фибрите ми, изтърбушиха меридианите ми. Скоротечно разфокусираха ехото ми, издълбаха стенанията ми. Но ги почувствах и като стриптийз на сълза, и солфеж от свечеряващи се птици. И ги отнесох в организма си без никаква съпротива, с тоталното усещане, че не мога и не искам да ги махна от себе си.“ Елин Рахнев „Две думи само: Димана Йорданова. Две думи само, събрани в една: ПОЕЗИЯ. Това е.“ Тома Марков |